Вадим Лазаркевич - ненадминатият илюстратор на детски книжки от миналото
По-старото 
потомство българи несъмнено си спомнят ярките " картинки " в обичаните детски книжки " Комар и Мецана " от Асен Разцветников, " Веселите футболисти " от Димитър Стоевски, " Гъбарко " от Батко Златко, с " Медената пита " вътре, " Горската къщурка ", " Сватбата на Червенушко " и " Трите баби " от Елин Пелин, " Работна Мецана " от Леда Милева, " Ежко-Бежко ", " Косе-Босе " и " Патиланско царство ", от Ран Босилек, " Жалбите на Заю-Баю ", " Модерната стрина Зайка " и " Чичова китка " от Чичо Стоян, " Дядовото магаренце " от Калина Малина и мн. други. Няколко генерации българи отраснаха с този чудноват свят вътре в тези книжки, в които героите като че ли оживяваха - толкоз безапелационни бяха облиците им в илюстрациите на художника Вадим Лазаркевич.
Тези книжки се предаваха от родители на деца, от деца на внуци и правнуци, тъй като през днешния ден, дано си го кажем искрено - на книжния пазар няма такива детски книжки. Вадим Лазаркевич беше подобен занаятчия, че и деца и възрастни вълшебно се пренасяха в света на книжките с неговите илюстрации, и запомняха повече облиците, в сравнение с текста. Един критик споделя за Лазаркевич: " За него би трябвало да се отнася фразата " художникът, съвсем магьосник "! Защото той твореше магии - правеше " втора " приказка в приказката! "
Вадим Лазаркевич е с съветски генезис, само че животът и творчеството му са свързани с България. Художникът е роден на 28 февруари 1895 година в Белая Церков в Украйна, в фамилията на потомствени дворяни от литовски генезис. Бащата на художника е военачалник от съветската войска, създател на образователни принадлежности по артилерия. Майка му е приключила Музикална консерватория в Киев. По фамилна традиция Вадим приключва първо Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург, само че няма желание да гради военна кариера като татко си. Постъпва да учи изобразително изкуство в Императорската художествена академия в Петербург, взима уроци и в частна школа. Не съумява да се дипломира, тъй като стартира Първата международна война. През 1915 година е мобилизиран като запасняк за пълководец на батарея. На фронта се борят и брат му и татко му. Вадим освен се бори, само че когато може - рисува. Военните му рисунки и до през днешния ден не са представяни пред българска аудитория.
Художникът наследява от майка си, още от дребен желанието да рисува. Майка му е музикант, само че в свободното си време рисувала цветя и птици. Тя предала на сина си любовта към природата. Най-хубавите мемоари от детството, за Вадим били разходките с майка му и времето, когато с татко му и неговите бойци прекарвали в Черниговските гори. Вечер тези сурови мъже, които го учели на военно изкуство, му разказвали съветски национални приказки, до момента в който заспи. 1920-а година се оказва трагична и за Вадим Лазаркевич, и за цялото му семейство. Той е в Крим, когато Донската войска е изтласкана в морето. Заедно с брат си и татко си поема с транспортен съд към Цариград и Галиполи. Там отхвърлят да ги одобряват, и те се трансферират на съветски търговски транспортен съд, с който стигат до Варна. И там получават отвод. Принуждават се да отплават за Несебър. Предпочитат да останат в България, с цел да не бъдат преследвани като белогвардейци в Съюз на съветските социалистически републики. Майката и сестрата на художника, обаче, остават там. Семейството в никакъв случай повече не се събира дружно.
Вадим Лазаркевич остава до края на живота си в България. Започва работа като художник-илюстратор в издателство " Хемус ". Първата творба за деца, която илюстрира, е една приказка за списание " Светулка ". Канят го да работи и към списанията " Детска наслада " и " Детски живот ".
Вадим Лазаркевич остава в действителност непостижим в амплоато си на илюстратор на детски книги. Освен книгите от български създатели, за които споменахме, той е илюстрирал голям брой преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич и други Малцина знаят, обаче, че Лазаркевич е бил не по-малко добър и като илюстратор на друга - по- " сериозна " литература. Илюстрирал е да вземем за пример, цикъл творби, въодушевени от поемата на Гьоте " Фауст ".
Лазаркевич е създател и на кориците на доста книги за възрастни, на илюстрации за списания и учебници. Големият му гений е повече от видим и респектиращ. Това е единственото избавление за някогашния белогвардеец, на който не на всички места у нас гледат с положително око по времето на соца. На художника не му било елементарно непрекъснато да се преборва с компликации от политически темперамент, само че остава в България до края на дните си. Умира в София през 1963 година А книгите с негови илюстрации не престават да " живеят " в паметта на към този момент порасналите " деца " от няколко генерации българи.
Инфо: www.impressio.dir.bg
